История на Народно читалище „Христо Ботев 1884 ”
Читалището е една от малкото общностни институции, която устоява на превратностите на историята и успява да даде на хората сигурност, надежда и опора във времена на изпитания.
Началото е поставено през 1884г., когато група местни учители с възрожденски ентусиазъм основават читалище „Напредък”. Сред тях са Димитър Цоков, Никола Чолаков, Георги Петров. Разпространяват книги, вестници и списания, организират четения, беседи и сказки.
През 1888г. читалището преустановява дейността си за кратко време.
През 1891г. завърналите се в града младежи – възпитаници на Висшето училище в София, сред които Петър Илчев, Петър Ценов, Димитър Тодоровски, Илия Бенчев, Христо Йотов възстановяват дейността на читалището. Същата година е поставено началото на Любителския театър.
Няколко години по-късно група младежи създават просветно дружество „Сговор-Пробуждане”, което открива ново читалище. Те уреждат вечеринки, сказки, представления в училището, където приспособяват салон и сцена. Към читалището е създаден смесен и черковен хор, оркестър. След 1904 г. в дейността на читалището се включва и завърналия се в града Стамен Панчев, а членовете му достигат до 180 души. През 1906 г. „Сговор – Пробуждане” преустановява дейността си, продава имуществото си и учредява фонд за строеж на читалищна сграда.
Идеята е осъществена години по-късно. На 21 февруари 1921г. е организирано събрание от група граждани и учители и е избрана комисия за построяване на читалище в Орхание. Общината отпуска безвъзмездно мястото за строителство до градския часовник и сключва заем от 400 000 лв. за построяване на сградата. Началото на строителството е поставено на 9 октомври 1921г. и за около две години първата сграда на читалището в града ни е построена с доброволния труд на жителите му.
На 3 февруари 1924 г. новата читалищна сграда е открита тържествено. Учредено е новото културно-просветно средище, приет е Устав, избрано е Настоятелство и му е дадено името на големия български поет и революционер Христо Ботев.
То бързо се превръща в център на разнообразна културна дейност. В салона на читалището се четат сказки, доклади, реферати с различна тематика от местни лектори, а също така и от близкият на орханийци проф. Златаров. През 1926 е закупена и инсталирана киномашина. През 1935 изнасят концерт знаменитите оперни гласове Христина Морфова, Аня Прокопова, Александър Райчев. Под диригентството на учителя Бенчо Илиев, голяма известност придобива и смесения четиригласен хор.
Читалището има и свой духов оркестър. През 1934г. към него е открит Народен университет, в който два пъти седмично се четат общообразователни лекции.
Членовете на читалището непрекъснато се увеличават. Така например в запазен Протокол от 14.02.1935г. е даден отчет за читалищния бюджет за 1934г. и са отчетени 187 членове ( 173 мъже и 14 жени) , а в отчет от 1947 г. се вижда, че членовете му са 705, от които 476 мъже и 229 жени.
В края на 60-те години старата читалищна сграда е съборена.
Новата сграда е открита тържествено на 27 септември 1973 г., а през 1981г. библиотеката се настанява в специално построена сграда.
Всеки ден прага на Читалище ”Христо Ботев” прекрачват десетки самодейци, включени в многобройните танцови състави, хорове, театър, школи.
Смесеният градски хор, създаден като хорова група преди 100 години от поета-родолюбец Стамен Панчев днес носи неговото име.През годините със състава са работили изтъкнати диригенти като Гр.Соколов, Ив.Димитров, Топалов, Антоний Живков, Петър Петров, Иван Нешков. През последните десет години диригент на хора е Татяна Цонкова. Хорът е лауреат на републикански фестивали на художествената самодейност, носител е на златни медали. През 2002 г. по повод своята 90- годишнина и под диригентството на Валентин Ганчев Смесен градски хор „Стамен Панчев” е удостоен с Почетен медал на Ботевград.
Детският хор е създаден през 1977г. от Бонка Големанова. Печели много конкурси в страната и чужбина. Удостоен е със званието „Представителен”. Репертоарът му е многообразен : от класически хорови образци, до съвременни разработки на българския фолклор и хорови песни от най-известните съвременни композитори.
Днес диригент на хора е Боряна Нешкова, корепетитор Силвия Младенска, които са от първите възпитанички на детския хор.
Танцов ансамбъл „Ботевград” е създаден още през 1963г. към тогавашния Профсъюзен дом на културата. Неговото начало, творческо развитие и дейност са свързани с името на Васил Терзийски. В своето 50 – годишно развитие съставът постига големи успехи и завоюва многобройни награди и отличия - златни медали, званието „Представителен”. С високото си изпълнителско равнище и богат репертоар от над 25 постановки Представителен танцов състав „Ботевград” гастролира успешно в страната и чужбина.
Активна и ползотворна е творческата дейност и на другия фолклорен ансамбъл за песни и танци „Ботевградска младост” с художествен ръководител Весела Божкова. Ансамбъл „Ботевградска младост” е участвал в многобройни концертни програми, в международни фестивали у нас и в чужбина, където печели редица отличия и награди.
Ярко е присъствието в читалищната дейност на любителския театър. В своята над 121- годишна история театърът е поставил десетки пиеси от наши и чужди автори. Театърът е завоювал поредица от успехи на сцени в града и страната. През 1984 г. е удостоен със званието „Представителен”.
Свои постановки правят професионалните режисьори и актьори Георги Асенов, Петър Александров, Васил Мирчовски и Веселин Вълков. Днес театъра продължава своята дейност като "Драматичен театър" с режисьор Николай Найденов.
Заслужено място в дейността на читалището заема Младежкия духов оркестър с диригент Константин Гайдарски. Оркестърът през последните години завоюва награди в престижни фестивали във Франция и Испания. Заедно с мажоретния състав участва всяка година във фестивали в различни европейски страни. Мажоретните състави и техния художествен ръководител Иванка Христова, са едни от най-желаните и търсени състави в страната.
В Музикалната школа на читалището се обучават деца в класовете по пиано, акордеон, медни духови, дървени духови и ударни инструменти.
В читалището репетира и Градският духов оркестър с диригент Иванка Савова.
Читалищна библиотека „Иван Вазов“ работи със съвременни форми за обслужване на читателите. Разполага с Интегрирана библиотечно-инфорамционна система за автоматизиране на всички дейности в библиотеката. За студентите от МВБУ е разкрита специализирана читалня. Читателите в библиотеката се обслужват от три отдела: Заемна за възрастни, Справочно-библиографски и информационен отдел и детски отдел. Организират се срещи с автори, открити уроци, презентации, литературни четения.
Библиотеката при читалище “Христо Ботев 1884“ притежава 85609 тома книги, периодика, аудиовизуални документи, нотни и картаграфски издания и др.
В 128-годишната история на градското читалище стотици самодейци са оставили трайна диря и силно духовно присъствие в неговата богата и многолика дейност.
Многоброен е списъкът на читалищните деятели, на неговите спомоществователи, на читалищните колективи.
В днешното динамично време на промени, на отчуждение и нови ценности читалището остава духовен притегателен център за хората от всички поколения, които носят в сърцата си частици от възрожденския дух на основателите на първото читалище в някогашното Орхание.